С етикет крушунски водопади са означени статиите:
Blog Masters 1
За конференцията разбрах съвсем случайно от twitter. Първосигнално последвах предложения линк, който ме препрати на blognime.com – официалният сайт на „екип 0”.
Почувствах се силно заинтересуван от предложението. Реших, че имам нужда да присъствам на нещо подобно, за да повиша знанията и уменията си. Седемдесет лева такса не звучи прекалено много, когато организаторите обещават да дадат практически съвети, които ще позволят в най-кратки срокове да се възвърне инвестицията.
Затруднен бях от факта, че петзвездният
се намира в „Младост 4” – наложи се да използвам метро и да сменя два автобуса. Усилията си струваха. Хотелът беше страхотен, имаше място за паркиране (разбира се, не го използвах), а бизнес паркът придаваше един завършен вид на цялата картина.В началото всички спийкъри се представиха.
На събитието присъстваха около стотина човека. За мое съжаление, блогърите бяхме малко в сравнение с PR специалистите.
Първи започна Константин Павлов .
Оказа се, че е известен блогър, а аз не бях чувал за него ( явно има още да наваксам
). За въведение разказа какво е блогът, каква е разликата между корпоративния и личния блог, как да ги използваме. Хареса ми, че цитатираше други блогъри в презентацията.
Например :
Сайтът е корпоративният костюм и вратовръзка, а блогът- повече джинси и сако – Георги Павлов, blogni-gbp.blogspot.com
„Блоговете са за тези, които имат какво да кажат – Веселин Николов, dzver.com„
.
Разходка до Деветашката пещера и Крушунския водопад
Обичам празничните дни. Те ти предоставят възможността да се отделиш от напрегнатото ежедневие и да се отдадеш на присъщото за всеки възрастен детско любопитство.
Студентите по медицина се отличаваме с неприсъща спонтанност и желание за живот. В тези дни погледа ни се насочи към северна България. Целта ни бяха Деветашката пещера и Крушунският водопад.
Не обичам да ставам твърде рано, но този път наистина се налагаше. Алармата ми безмилостно ме събуди в 5:30. Като всяка сутрин спазих навика си да се прозея на терасата. Судентски град никога не спи, така че клатещите се силуети в далечината не ме изненадaха.
С бодра стъпка закрачих към Централна гара където се чакахме с колегите. Трябваше да хванем влак за гара Левски, от там да се прехвърлим към влак до с.Александрово, Ловешка област.
