Лично пространство
Моите лични тайни за продуктивна онлайн работа


След месец на активна почивка съм готов да споделя с вас своите тайни за продуктивна работа в онлайн бизнеса.
Някои от тях ще ви се сторят обикновени, други необичайни. Най-важното е, че всички работят!
1. Изключване на интернет
Моят най-важен инструмент за продуктивна работа. Може да ви изглежда странно, но той винаги работи. Когато имам важна работа, «дърпам кабела» без да се замисля. Така се концентрирам максимално върху писане на статии и книги, запис на нови видео уроци за курса ми и т.н.
Живеем в свят на развлечения, до които имаме лесен достъп. Ако ни се гледа филм, пишем заглавието му в google и го гледаме онлайн. Ако ни се доиграе някоя нашумяла игра, в торент трекерите се намира за броени минути.
Всичко това отвлича вниманието ни от основната задача.
Така че, дърпайте интернет кабела (или изключете Wi-Fi), когато се залавяте за работа.
Слънчево лято или работа в интернет
Лятото е любимият ми сезон от годината. В тези слънчеви дни се чувствам най – жизнерадостен, изпълнен с енергия и желание за нови и различни преживявания.
Всяко лято, след тежка сесия, прекарвам в Созопол – градът на положителните емоции. Тук царува вечна топлина, a морето…. ах това море…
Предполагам, че като мен се питате дали си заслужава да продължите работата си в интернет със същия ентусиазъм, да довършите започнати проекти или да започнете нови.
За съжаление голяма част от нас забравят за интернет проектите си и се отдават на лятна емоция. Това непременно води до спад в посещаемостта на блога, намаляват приходите от реклама, защото тя зависи пряко от посетителите. Продажбите на инфо продукти и услуги също намаляват.
Мисля, че за опитните блогъри това е известно.
Какво да изберем в крайна сметка – усилена работа или приятна почивка?
Съществуват различни мнения по този въпрос, но мисля, че независимо от изкушенията, не си заслужава пълно отпускане. Докато колегите ви почиват, вие работете усърдно, за да станете добри в работата си. Колкото по – добри ставате, толкова по – качествени услуги предлагате. Така сте от полза на себе си и на обществото.
Примерен план на работа през лятото:
Прочети цялата статия >
Blog Masters 1
За конференцията разбрах съвсем случайно от twitter. Първосигнално последвах предложения линк, който ме препрати на blognime.com – официалният сайт на „екип 0”.
Почувствах се силно заинтересуван от предложението. Реших, че имам нужда да присъствам на нещо подобно, за да повиша знанията и уменията си. Седемдесет лева такса не звучи прекалено много, когато организаторите обещават да дадат практически съвети, които ще позволят в най-кратки срокове да се възвърне инвестицията.
Затруднен бях от факта, че петзвездният
се намира в „Младост 4” – наложи се да използвам метро и да сменя два автобуса. Усилията си струваха. Хотелът беше страхотен, имаше място за паркиране (разбира се, не го използвах), а бизнес паркът придаваше един завършен вид на цялата картина.В началото всички спийкъри се представиха.
На събитието присъстваха около стотина човека. За мое съжаление, блогърите бяхме малко в сравнение с PR специалистите.
Първи започна Константин Павлов .
Оказа се, че е известен блогър, а аз не бях чувал за него ( явно има още да наваксам
). За въведение разказа какво е блогът, каква е разликата между корпоративния и личния блог, как да ги използваме. Хареса ми, че цитатираше други блогъри в презентацията.
Например :
Сайтът е корпоративният костюм и вратовръзка, а блогът- повече джинси и сако – Георги Павлов, blogni-gbp.blogspot.com
„Блоговете са за тези, които имат какво да кажат – Веселин Николов, dzver.com„
.
Разходка до Деветашката пещера и Крушунския водопад
Обичам празничните дни. Те ти предоставят възможността да се отделиш от напрегнатото ежедневие и да се отдадеш на присъщото за всеки възрастен детско любопитство.
Студентите по медицина се отличаваме с неприсъща спонтанност и желание за живот. В тези дни погледа ни се насочи към северна България. Целта ни бяха Деветашката пещера и Крушунският водопад.
Не обичам да ставам твърде рано, но този път наистина се налагаше. Алармата ми безмилостно ме събуди в 5:30. Като всяка сутрин спазих навика си да се прозея на терасата. Судентски град никога не спи, така че клатещите се силуети в далечината не ме изненадaха.
С бодра стъпка закрачих към Централна гара където се чакахме с колегите. Трябваше да хванем влак за гара Левски, от там да се прехвърлим към влак до с.Александрово, Ловешка област.








Последни коментари